Този въпрос си задава екипът на Художествена галерия , след като установява липсата на няколко части от произведението „Кутии с тактилно изкуство” на Атанас Тотляков. Творбата, която участва в мащабния проект „Глад”, представлява серия от три дървени кутии в червен цвят, експонирани на две от 22-те локации в Казанлък, в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Търсено е взаимодействието с публиката, като възприемащият произведението може да докосне конкретния пластичен експонат.
По време на отминалите празници две от пластичните структури не са били върнати в кутията и към днешна дата липсват. Екипът на Художествена галерия – Казанлък положи много усилия, за да се случи проектът „Глад” в неговото многообразие на различни нива – от видовете визуални изкуства през различните локации, както и колаборациите между отделни художници, куратори и музейни институции. Едно невинно на пръв поглед „заемане” на изложбен артефакт е неблагоприятно деяние не само по отношение на физическата липса, а и негативен знак към обществото в града.
Темата за тактилното изкуство е основна за проф. д.н. Атанас Тотляков, който е водещ представител в този начин на творческо мислене. „Тялото на живото същество непременно трябва да е способно да осезава, ако иска да съхрани себе си… Ето защо вкусът е все едно някакво осезание, понеже е за храната, а тя е осезаемо тяло… И е очевидно, че не може да има живо същество без осезание.” С тези думи Аристотел разкрива връзката между усещанията от допира (тактилността) и усещанията от движенията на собственото тяло (кинестезия). Изхождайки от тях, Атанас Тотляков стига до извода, че „гладът, предизвикан от липсата на храна, е подраздел на обединен вид глад, включващ сетивния глад на осезанието и тактилното усещане”. В проекта „Глад” на Художествена галерия – Казанлък художникът участва с „Тактилни кутии за изкуство”, разположени на две локации – в магазин за чанти и куфари „Макао” и Туристически информационен център. Творбата представлява серия от три дървени кутии в червен цвят, в които са композирани пластични структури, получени чрез жест на стискане на акрилна моделираща паста в дланта на автора. Кутиите са посредник между творческата интенция на автора и всички вещи, с които непрестанно сме в телесен контакт. Гладът в тази форма на съществуване е чувство на недостиг, който е породен от желанието да съзерцаваме самата същност на нещата през и чрез собствените си тела.
Екипът отправя призив за връщането на артефактите към човека, който ги е взел, като гарантираме за неговата анонимност. Това би било жест към усилията им и ще осмисли съществуването на тази локация от проекта „Глад”, тъй като те са съществената част на произведението и идеята на автора.