На 26 февруари 2025 г. Даниел Кискинов бе убит при полицейска акция. Официална информация за разследването по случая няма . Въпреки това, само 58 дни по-късно, имотът му е бил продаден на частна фирма, а теренът вече се разчиства – преди самият Кискинов дори да бъде погребан.
Сделката е извършена на 25 април 2025 г., според нотариален акт, с който имотът – парцел от 574 кв.м. в урбанизирана зона на Казанлък – е прехвърлен на фирмата „ИК ИНВЕСТ 22“ ЕООД, представлявана от Ивайло Колев. Към момента на подписване на сделката, починалият още не е положен в земята – погребението се е състояло чак на 29 май 2025 г.
Освен скандално краткият срок между смъртта и продажбата, случаят повдига въпроси и около цената на сделката и нейната законосъобразност. По данъчна оценка, стойността на имота е едва 40 818 лева, докато в нотариалния акт е записана продажна цена от 150 000 лева. На пръв поглед това изглежда като значително надвишаване на данъчната оценка, но според имотни експерти, реалната пазарна стойност в тази част на града е поне 250 000 до 300 000 лева. Това поражда съмнение, че реалната сума може да е по-висока, а част от нея – платена извън официалния трансфер, с цел укриване на данъци. В нотариалния акт се твърди, че плащането е извършено в пълен размер. Тук възниква въпроса дали всички законови изисквания са спазени, включително правилното деклариране на данъци към държавата.
Друг съществен елемент е участието на пълномощник от името на продавачите – Васил Бошнаков и Валентин Тенев. Не е ясно какво е основанието за продажбата, как е уредена наследствената собственост и дали са спазени сроковете и процедурите, предвидени в Закона за наследството. Възможно е наследственият имот да е продаден преди приключване на наследствените и съдебни производства, което може да го направи оспорим по съдебен ред.
Местни жители свидетелстват, че разчистване на терена е започнало още преди края на април .
Според юристи, в този случай може да са налице нарушения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 122), ако има занижена декларирана стойност на сделката или непълно деклариране на доходи. При доказване на умишлено предоставяне на неистински данни пред държавата, продавачите или участниците в сделката могат да носят отговорност и по чл. 255 от Наказателния кодекс, който третира укриването на данъци чрез измама или документна манипулация. По българското законодателство занижената цена в нотариален акт не е само счетоводен детайл – това може да бъде основание за данъчна ревизия и дори наказателна отговорност.
Според чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при несъответствие между обявената и реалната стойност, НАП има право да определи нова данъчна основа и да начисли допълнителни задължения. Това важи както за местния данък при прехвърляне, така и за данъка върху дохода на физическото лице-продавач, ако не е освободено от облагане.
По-сериозно е евентуалното приложение на чл. 255 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до пет години и глоба при умишлено укриване на данъчни задължения чрез неверни декларации. Това може да обхване случаи, в които се представя занижена цена пред нотариус, а допълнително се предава по-голяма сума „в брой“.Според юристи, ако се докаже, че реалната цена на имота е била по-висока, а разликата не е декларирана, всички участници в сделката – включително продавачи и купувач – могат да носят отговорност, както гражданска, така и наказателна.Освен това, при такива занижени сделки се ощетява не само държавата, но и общината. Съгласно ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси), местният данък за сделката се изчислява върху по-ниската от реалната стойност, ако не се извърши служебна оценка.
Допълнителна тревога буди фактът, че купувачът е търговско дружество, което обикновено придобива имоти за инвестиционни цели. При вече започнало разчистване и липса на други физически лица, заинтересовани от имота, се предполага, че на терена ще бъде изградена нова жилищна кооперация.
Сделката с имота на Даниел Кискинов, осъществена преди погребението му и в обстановка на неясни обстоятелства около смъртта, съдържа множество юридически и морални въпросителни. Фактът, че нотариалният акт е подписан едва 58 дни след фаталния инцидент, че има явно несъответствие между декларираната и пазарната стойност, и че имотът вече се подготвя за строеж, прави случая обществено значим и заслужаващ институционално внимание.