В зноен летен ден, търсим спокойствие и духовна утеха в манастира „Свети Атанасий“, разположен в село Златна ливада край Чирпан – най-старият манастир в Европа. Надявахме се на тишина, прохлада и миг смирение. Вместо това, в малката църква ни посрещна не толкова мир, колкото пазарен подход, при който духовното и материалното започват да се размиват.Отецът, който приема посетителите, бързо влезе в ролята и на продавач. Вътре в храма част от иконите и свещите имат залепени цени. Други артикули – брошури, книги, сувенири – стоят без никакво обозначение. Попитахме за цената на една малка книжка за изповед. Отецът се замисли, прецени ни с поглед и съобщи цената: 8 лв. Без касов бон, без касов апарат.Решихме да проверим. Същата книжка, със същото заглавие и ISBN, при проверка в официалното издателство, струва 4 лв. – два пъти по-евтино. Няма обяснение за тази 100% надценка, освен ако не приемем, че туристът е лесна мишена, а Божият дом е просто още един търговски обект.Манастирите не са магазини, а храмове на вярата. Да се продава книга с двойна надценка – при това без ясно обозначена цена – не само подкопава доверието в духовниците, но и създава усещане за комерсиализация на светинята. Не става въпрос за 4 лева. Става въпрос за принцип. За прозрачност. За почтеност.Ако искаме манастирите да останат духовни оазиси, а не туристически капани, трябва да поставим граница между дарението и търговията. В противен случай, дори и най-святото място рискува да загуби доверието на хората – а това е по-скъпо и от най-лъскавата икона.
Бележка: Настоящият материал не цели да подкопае авторитета на Българската православна църква, а да насочи вниманието към добросъвестността и прозрачността при взаимодействието между духовниците и вярващите.