На 24 октомври 2025 г. започва делото срещу двамата полицейски служители от Казанлък – Димитър Иванов (36 г.) и Борис Тодоров (27 г.).Те са обвинени в умишлено убийство, извършено при изпълнение на служебните им задължения, по особено мъчителен начин и с особена жестокост.По делото има комплексни психолого-психиатрични оценки.Те ясно посочват:Димитър Иванов е агресивна личност с ниска толерантност към провокации и траен модел на физическа реакция при конфликт.Борис Тодоров е емоционално импулсивен, склонен към риск и действия „под влияние на момента“.И двамата са обявени за психически здрави и вменяеми, т.е. „годни“ да носят оръжие и да прилагат сила.Точно тук идва най-големият въпрос:Кой и как е решил, че тези хора са годни за служба?В системата на МВР има човек, чиято задача е точно тази – да види, да оцени, да прецени.Психологът.Той е трябвало да забележи това, което сега експертизата разкрива черно на бяло.
Но не го е направил.
Нито при подбора, нито по време на службата.И вместо реална оценка, се е появил един лист хартия с печат и подпис:
„Годен за служба.“
На хартия – годен.
В живота – де факто негоден.
Негоден да овладява напрежение.
Негоден да общува с граждани.
Негоден да различава сила от садизъм.
И докато на документа пише „годен“, в действителност той е представлявал риск за обществото, маскиран като ред и власт.Какви въпроси е задал психологът, когато е преценявал тези двама служители?
„Спите ли добре?“
„Имали ли сте домашен любимец?“
„Как се чувствате под стрес?“
Нито един от тези шаблонни въпроси не може да разкрие човек, който реагира с насилие при провокация.Истинската работа на психолога не е да слага отметки, а да разчита поведение.Да наблюдава език на тялото, емоционални реакции, контрол на импулсите.Да чуе между редовете.А не просто да попълни бланка и да продължи нататък.В повечето управления един психолог обслужва стотици служители.Оценките се правят проформа – кратко интервю, няколко теста, подпис, печат.И докато МВР отчита, че „всички служители са преминали психологически преглед“,никой не отчита, че някои от тях носят агресия, която чакат повод да освободят.Работата на полицейския психолог не е формална проверка.Той трябва:да идентифицира рискови черти – агресия, импулсивност, емоционална нестабилност, да следи поведението на служителите, особено след конфликти или жалби,да сигнализира, когато човек не трябва да е на терен, докато не премине терапия или оценка и най-вече – да има смелост да каже „не“.Защото един подпис може да убие.Днес делото е срещу двама полицаи.Но утре въпросът трябва да бъде зададен и към онзи, който им е написал „годен“.Защото, когато държавата подменя оценката с формуляр,когато психологът е просто печат,и когато човещината се заменя с отметка,резултатът не е грешка — резултатът е смърт.