Смъртта на Даниел Кискинов след полицейска проверка в Казанлък разтърси страната и постави множество въпроси за действията на служителите на реда в деня на инцидента. Нови документи от разследването – съдебномедицинска експертиза и разпити – разкриват силни противоречия между фактите и показанията на един от обвиняемите полицаи – Димитър Иванов.В своя разпит Иванов твърди, че случайно се е озовал на мястото на инцидента.По думите му той просто придружавал колегата си Борис Тодоров и „неволно“ станал свидетел на случващото се.Основните твърдения на Иванов според показанията му са:,,Стоях встрани и държах велосипеда,, , ,,Не съм използвал сила, не съм го удрял, нито задържал”, ,,Колегата Борис извършваше всички действия”,,,Опитвах се само да помогна”,,,Даниел сам залиташе”, ,,Не очаквах да се случи нищо лошо — просто попаднах там.“Така той изгражда образ на човек, който не е имал роля, а само наблюдавал „отстрани“.Иванов и колегата му Тодоров са обвинени за: превишаване на правомощията,неправомерно използване на физическа сила и причиняване на смърт с особена жестокост .Съдебномедицинската експертиза установява:17 счупени ребра ,тежки травми на гръдния кош,увреждания на вътрешни органи и белези от силен, многократен натиск и притискане.Експертите са категорични:Травмите са резултат от силова намеса
Къде се разминават думите на Иванов с фактите?
► 1. „Случайно присъствие“ vs. тежки травми
Експертизата описва увреждания, които изискват многократно и силно физическо въздействие.
Трудно е да се съчетае това със заявление, че Иванов бил „само свидетел“.
► 2. „Не съм участвал“ vs. тактика за задържане
При полицейски действия задържането винаги е съвместна операция.
Трудно е един служител да контролира борещ се човек самостоятелно, особено при толкова тежки травми.
► 3. „Колегата направи всичко“ – избирателно прехвърляне на вина
Почти всеки елемент от физическата намеса в разказа на Иванов е прехвърлен върху Борис Тодоров — типичен модел на защитно поведение, отбелязват юристи, запознати с практиката.
► 4. „Опитвах да помогна“ vs. задължения по ЗМВР
По закон полицаят е длъжен да:
• предотврати прекомерна сила,
• прекрати опасни действия,
• докладва нарушения.
Ако Иванов действително е виждал всичко, което твърди, негово задължение е било да се намеси.
► 5. „Даниел залиташе“ vs. експертиза
Залитане не може да причини:
• масивни гръдни увреждания,
• двустранни счупвания,
• компресионни деформации,
• 17 ребра в различни зони.
Юридически това е несъвместимо обяснение.Версията му не отговаря на характера на травмите.Освен това ебвероятност за предварително конструирана хронология — прекалено гладка и детайлна.Иванов определябсобствената си роля като нулева, което не съответства на реални полицейски действия.Той прехвърля цялата отговорност върху един колега е юридически слаб аргумент.Дори според собствените му думи той е наблюдавал активно, но не е реагирал — което е бездействие с потенциални последици по ЗМВР.
Показанията на Димитър Иванов – в които той твърди, че случайно се е озовал на мястото, че само държал колело и че не е участвал в задържането – влизат в остър конфликт.Разследването продължава, но едно е ясно:
версията на Иванов е под сериозно съмнение и ще бъде предмет на задълбочена проверка. В крайна сметка документите от разследването очертават картина, в която Димитър Иванов не просто разказва своята версия, а внимателно изгражда спасителен коридор за себе си — дистанцира се, прехвърля отговорност, омекотява собствената си роля и подменя активност с пасивно присъствие. Но колкото по-усърдно се опитва да се отдръпне от случилото се, толкова по-ярко изпъкват несъответствията между думите му, експертизата и логиката на задържането. И докато той твърди, че „случайно се е озовал“ на мястото, тежките травми по тялото на Даниел Кискинов разказват друга история — история, от която Иванов очевидно се стреми да се отдалечи на всяка цена. Каква е истината и кой казва всичко, предстои да установи съдът. Но едно вече е ясно: в опита си да се измъкне, Иванов оставя следи, които засега само задълбочават съмненията около неговата роля.